автор: mitkoeapostolov

Сурва, сурва, честита нова година! Седнал съм на седалката на маршрутката Благоевград-Пловдив и смилам коледните и новогодишните угощения. Колата е спряла в Самоков за кратка почивка и тъкмо потегля отново към заснежените склонове на Боровец. Един старец се доближава до шофьора, прави му знак да свали стъклото и започва да разпитва:
- Утре, автобусът за Пловдив ще върви ли?
- Ще върви.
- Какво?
- Казах, че ще върви- повишава глас шофьорът.
- Ааа, че нали и утре е почивен ден.
- Ами то и днес е почивен ден, а пък върви.
- Какво?
Шофьорът повтаря раздразнено, а някои от пътниците започват да се изнервят.
- Значи ще върви. Арно, арно. Ама нали този от дест часа?
- Да, този.
- Какво?
- Ей, дядка, я да се махаш, че ни бавиш! Марш да си купиш слухово апаратче!- провиква се изнервена пътничка.
Става ми мъчно за стареца. Всъщност за него не ми е мъчно. Мъчно ми е жената, която го обижда. И за другите в автобуса дето гледат изнервено и за тях. Съчувствам им защото знам, че те виждат в този старец купчина безполезни кокали, от които нямат търпение да се отърват. А аз виждам друго… Блести и свети за мен старецът с мазолестите си отрудени ръце и наивен поглед- изпъква гордата му осанка на фона на сивия народ в маршрутката.
Слушах наскоро някакъв политик вещо да обяснява по телевизора, че трябвало и това поколение да измре и чак после сме щели да се оправим. Чакат ги значи да се гътнат… А мен от това най-много ме е страх.
Имам си причини да недолюбвам това отношение към възрастните. В новото време, викат му демокрация, ама демокрация ли ще дойде, свободия ли, свикнахме се да живеем долнопробен капитализъм. Повечето граждани на България станаха роби в чуждестранни компании. Правят каквото им кажат, не мислят добре ли е това за тях, добре ли е това за България. Не че България им предоставя кой знае колко алтернативи. Нали ми превеждат заплатата- викат ми. Какво повече? Ами има и повече и повечето седи хей сега пред нас. Ама сме слепи да го видим.
Защото развалиха ТКЗС-тата, за да направят какво? Да изкупят земята от хората и пак да направят ТКЗС-та, само че този път частни, собственост на стотина човека в цялата държава. Единствените малки земеделски производители, които отстояват своето право на съществуване и качествена храна останаха пенсионерите. Ако не си вземеш доматки от градината на баба и дядо, можеш да си почти сигурен, че ще опиташ такъв химичен състав, че и на Менделеев ще му се разтропа таблицата. Същото е и с останалата земеделска продукция.
Ужким получихме това дето желаехме- много плодове и зеленчуци на евтина цена, ама май нещо куца… и както доматите са ни изкуствени, така и ние станахме изкуствени… и на нас нещо ни куца вътре в душицата.
Ами уникалните умения от предишните поколения? Всеки човек си има свое призвание- ковач, кацар, земеделец, кожар. А сега има три занимания в цялата държава и тях нито можеш ги пипнеш, нито можеш ги разбереш- ИТ, кол център, маркетинг, шеф, консултант, общак и това е.
Тук да отворя дума и за плетенето- ръчното плетене на български вълнени чорапи дето си е наша запазена марка с векове. Колко млади жени извън два-три хипстърски клуба в София се учат на това умение, което почти всяка баба може? Ще кажете новите хора могат нови неща. Е хайде, покажете ми тези нови неща дето заместват плетенето и бродирането? Фейсбук ли? Туитър ли? И какво изкуство или умение има да скролваш по цял ден във Фейсбук? На Фейсбук изкуството му е да го измислиш, но това не го правим ние. Ние само зомбирано потребяваме.
С риск да отвратя някои от вегетарианските и веган читатели да ви питам, тъй като навън е студено и брули сняг- де се дяна коледното прасенце? Дето сам си го изгледал, хранил си с храна дето я знаеш каква е и от де е. Не от тия дето за две седмици наддават 120 килограма и имат вкус на гнус, но ги рекламират като шампиони на грила (леле как ме боли, че си продадохме хубавата дума скара) по различни чуждестранни супермаркет вериги. А от тия дето им даваш име (Гуце например) и си ги храниш с любов, и си ги колиш с любов и си ги ядеш пак така. Oтговорът е прост- на село при баба и при дядо.
Ами старите български обичаи кои са и какви са? Нямам в предвид тези дето се женят с носии, прочита им някой за един ден какво и как да направят и после обратно в кол центъра. Имам предвид хора, за които тези обичаи са начин на живот и част от мирогледа им.
Да не излезе сега, че възвеличавам старото и проклинам новото? Защото това, което искам да кажа е да внимаваме като приемаме новото какво старо заменяме и да помислим малко дали си струва. Защото и тези умения са като всичко останало, като се загубят после гъза си да съдереш не можеш ги върна. И това вече се знае в държавите на които така раболепно подражаваме. Там един домашно пушен свински бут струва майка си и баща си, а за добро отношение или семейно посрещане и кмет може да те направят. Най-ценната дума на запад е къмюнити, сиреч общност; те това дето ние за нищо го нямаме и сме готови сичкото да го подарим за един айфон.
В Америка и Западна Европа може да има силиконова, силициева, златна, сребърна и не знам каква си още долина, но безценните залежи в България са именно хората и техния самобитен и оригинален начин на живот, който според мен с всяка изминала година се претопява в казана на криворазбрана демокрация и капитализъм.
Та гледам дядото дето не дочува… и гледам как го гледат другите в маршрутката… и си мисля, че ако ослепените войни на Самуил бяха доживели нашите дни, щяха да са трижди по-зрящи от нас. Сурва, сурва, честита нова година!