автор: apostola

Прогонвай всички страхове,
загнездили се във душата.
В торбичката за грехове
носи заострена теслата.

В живота всичко ти разкрил,
помни и същността му стара:
каквото сам си надробил,
ще сърбаш ти такваз попара.

Когато дойде сетен мрак,
ти давай път на светлината.
И да останеш само с крак,
грижи се сам за старината.

И даже нощем в късен час
милей за истината свята.
Издигай мощен мъжки глас
в пространството на необята.

Със строгост мъжка на лице
ти въздуха разцепвай с длани.
И сам без меч- така с ръце,
разкъсвай робските колани.