автор: Marta

Когато лятото си тръгва,
а любовта не е изстинала,
очите те болят от взиране,
а паяжини трепкат в ъглите...

Когато вятър вън се мята
и стене
в сребърни флигорни,
и става все по-сипкав мракът
от пясъци на златни спомени...

И броди дъжд,
и дъжд бродира
разкошна царствена премяна
за есента,
която някак
при теб отседна и остана -

обичай всичкото и имане,
невидимото и присъствие ...
Усещай
със върха на пръстите
като слепец
света ...

Замирай
във повея на хладен бързей
и в капка дъжд
като в гондола.

На рамото ти - две листенца
отрони есента.

Целувката.