автор: KBoianov

Юнак,юнак,юначе…

Искаро плаче в скалите,
на мъже плават главите.
Плъпнали всъде душмани,
робини вземат с кервани.

Юнак, юнак, юначе…

Куна болярка сиротна
от кале викна, провикна:
Ставайте моми, тръгвайте!
Земя тежи от кървьете.
Стига везали гайтани!
Ставайте, идат душмани!
Хурки не ще да видите,
със стрели ще да придате.
Игли не ще да въртите,
с боздуган ще да смъртите.

Юнак, юнак, юначе…

Че проехтяха горите,
че затътнаха скалите.
Вдигна се страшен Балкана,
с девойки земя да брани.

Юнак, юнак, юначе…

Падна моминска дружина,
ала не падна мърцина.
На ридо Куна застана:
Кадъна нема да стана!

Юнак, юнак, юначе…

Че полетя от скалата,
но дух влезна в пещерата.
В Дяволската воденица
шепне ни Куна кралица:
Юнак, юнак, юначе…