автор: Angelche

Когато ме гледаш с невиждащ поглед,
когато изричаш мълчани думи
и оставяш в мен непрошепнати обещания.
Когато мечтите са изгубени,
когато спомените са неизживени
и отронваш от мен нечута въздишка.
Когато жаравата в сърцата е неизгоряла,
когато останалите въглени все още тлеят
и помнят пламъка непотушен.
Когато сблъсъкът на атомите
от космическа сила привлечени,
като избухването на свръхнова,
предизвикат гнева на Вселената.
Да тогава, когато твоето - Не
продължава неистово в мен да крещи.
Тогава, пред теб поднасям в шепи сърцето си
и тихо прошепвам – Обичам те.