Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Приказка от Анталийския бряг Градът от снощи е смълчан.
Пенливите му водопади -
разплетени досущ коси на стара Торос планина -
порозовели с есента горят като лъчиста клада, и скрити в капчици мъгла
разказват приказка една.
Живяла някога девойка, красива като лунно цвете,
на крайчеца на този бряг, съвсем сама, сред тишина.
Тя нямала очи, уви, но шепнели и ветровете
как се разпуква всеки ден една зора по ранина.
Тя нямала дори гласец, за да запее към вълните.
Обикнал я един ифрит, отнел и всички сетива.
И тъй безмълвно се редели за нея нощите и дните,
сред непрогледна тъмнина, неназовима при това.
Не знаела тя що е радост, и не познавала тъгата.
Ифритът идвал всяка нощ и доближавал я едва.
От тъмния му, огнен дъх край нея сипело се злато
и засиявало навред - редяла хорската мълва.
Дочул един дервиш за нея и слязъл чак от планината.
"Донесъл съм ти дъще знак, любов е твоята съдба."
Извадил тънък розов шип и я одраскал по ръката,
а там разцъфнала след миг омайна, приказна везба.
Потекла бавната и кръв. Покапала след ветровете.
Събрал дервишът капки две, помазал слепите очи.
Една до устните допрял, а друга капнал до сърцето,
където плътна пустота от векове и дни кънти.
Дочул ифритът звук незнаен. Едва дочакал тъмнината.
И долетял на своя бряг, разпръснал огнени следи.
А в драскотината в дланта покапало пенливо злато
и прогорило същността на безсетивното преди.
И тъкмо пуквала зора. Пронизала с лъчи сърцето.
Повела зрящата душа към каменната висина,
и в този миг един ифрит избухнал огнено, където
две бели длани се размили в искряща, утринна роса.
Дали сте чували, незнайни, как песента и се разлива?
За тайнствената и везба, кървяща само в ранина.
Разказва Торос за една погубена любов, горчива
новородила се от утро и озарена в светлина.
Публикувано от viatarna на 22.09.2017 @ 18:42:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 69628 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Приказка от Анталийския бряг" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приказка от Анталийския бряг от malovo3 на 24.09.2017 @ 00:18:06 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох го два пъти. Първият бързо, и си рекох– Това е Шекспир! После бавно и внимателно – Това е прекрасно! Поздрави! |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от rady на 23.09.2017 @ 14:00:00 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги ме зашеметяваш и запращаш в едни други светове, в които вечер край огньовете седи разказвач(ка) и благо-благо се леят думите от устата и. И омагьосва! Не ми се тръгва, но... Благодаря, че научих нова дума - ифрит! |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от Kanegan на 23.09.2017 @ 13:51:12 (Профил | Изпрати бележка) | Красива приказка!Ашколсун!:) |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от tearfly на 23.09.2017 @ 13:28:31 (Профил | Изпрати бележка) | ...само ще кажа, че прочетох не на един дъх, а на две сълзи. Благодаря! |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.09.2017 @ 12:53:38 (Профил | Изпрати бележка) | Този път няма да се разливам надълго, за да не отнема от мъгливата омая на приказката ти. Ще се хвана за очевидното - не знам какъв дух е този ифрит, но всеки твой стих има влиянието на нефрит върху обърканата емоционалност на онази малка автономна точка в мен, наричана душа... Успокояваш, загръщаш и шепнеш добро бъдеще... Благодаря ти, Сикрет... |
Re: Приказка от Анталийския бряг от secret_rose на 23.09.2017 @ 13:00:52 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Знам ли какво да отговоря... :)
Преди дни четох на девет годишната си дъщеря Ад на Данте, а със сестра и бяха намерили анимационното филмче - екранизацията на Ад, и много им хареса. И Емили отсъди: В крайна сметка гората свършва и излизаш на слънчева полянка, защото земята е кръгла, и небето е кръгло, и вселената. :)))
В диалектиката не се ли редуват добро и зло - това двуглаво чудовище? Като деня и нощта. Винаги след лошото идва хубаво, после пак лошо и хубаво и така. Фатката била да не драматизираме, защото това ни блокира.
И извън тези излишни мисли - много се радвам, че се отби, Elling... |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от secret_rose на 23.09.2017 @ 13:06:02 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ифритът е по - висш от джина, митологията разкрива, че са пряко подчинени на Иблис. Бих ти показала едно мое стихотворение за Иблис, не го знам къде е...
Та това са май караконджулите и таласъмите, с които ни плашеха бабите ни :))) - митични същества, създадени в едно с човека, от огън без дим, и на които Всевишният забранил да влизат във връзка с хората. В Хиляда и една нощ приказките присъстват често.
При мен ифритът е нашият Аз. |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от mariq-desislava на 23.09.2017 @ 11:59:54 (Профил | Изпрати бележка) | Май непознаваемото следва да си остане такова, знанието само спъва сетивата.:) |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от elsion (negesta@gmail.com) на 23.09.2017 @ 11:12:12 (Профил | Изпрати бележка) | красива приказка, щях да напиша, преди да ме загризе подозрението - не сме ли всички като тази девойка
(поне аз отдавна се подозирам в четиридесетгодишен соманмбулизъм :) |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от zebaitel на 23.09.2017 @ 08:41:41 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги съм казвала, че твоите приказки омагьосват, Меги! Много обичам да ги чета!!!!! |
]
RE: Приказка от Анталийския бряг от Angelche на 23.09.2017 @ 02:13:42 (Профил | Изпрати бележка) | Вълшебно е:))) Чак не смея нищо да кажа! Всъщност, прочетох я на един дъх! Поздрави, за красиво разказана та приказка :) Май ще ми е за лека нощ:))))) |
]
Re: Приказка от Анталийския бряг от kameja на 22.09.2017 @ 22:51:27 (Профил | Изпрати бележка) | Не знаех какво е ифрит и намерих значението, много е интересно. В тази легенда словото ти се лее вълшебно и омайващо. |
Re: Приказка от Анталийския бряг от secret_rose на 22.09.2017 @ 23:13:41 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Роден от огън без дим... :)
Понякога е мистично същество, по - висше от джиновете в източната митология, а понякога... е другото ни аз.
Благодаря за прочита, Камея... Емили поиска приказка :) |
] | |