автор: elrisha

Реката..
Потопих пръстите си в нея и нежно полагах капките върху горещите камъни..
Говорех й.
Споделих й най-съкровените си тайни.
Открих й сърцето си напълно и бях сигурна,че гласът ми не изчезва по течението.

Мислех, че ромонът на реката не заглушава шепота ми.
Заплаках.
Сълзите ми се сляха с реката..отнесе ги течението..нанякъде.
Спомените ме задушават.
Липсваш ми!
Изкрещявам го , но реката нехае.
Тя има своя път и бърза по него.
Иска да прегърне още много паднали дървета,
Да ги напои и обели кората им.
А после да ги изхвърли на брега и да ги остави на времето..
Реката..
Изкушавам се да вляза в нея. Гола и чиста.
Въпреки ледените води.
Въпреки наумението ми да плувам.
Отнесе и мен..като прекършено дърво.
Помолих се.
Не го прави! Аз те обичам!...
Но реката не чу мислите ми
И ме погълна .

Реката!
Ти!
18.09.2017