автор: tearfly

разхождам се в зеницата ти и пришивам мълчания
златните мигове
срещите
домът ни се търкаля по шарките на изпраната ми рокля
всичко
от дъгата
до протегнатите ни ръце изучават закодираните ни погледи
причудливата диаграма на всичко, което е било се рони от стените на новата сивота
назъбени в прегръдките
сърцата ни се копулират от хищно и развратно
до нежно и всеопрощаващо единомислие
така дясната ми презрамка пада
както пада измислената отговорност и сила
а краката ни треперят
търсят…
устни
топове кожа
обецата ми – перо от авлига - се разнищила плачеща от и за теб
светлина недостига
в най-тъмния бар пием и пушим отливите ни
любов – един леген вода
а морето ни поискало всички отсрочки – стои върху бузата ми – капчица
има ли слънце и тя ще изсъхне
в тъмното
в тъмното
там да живеем
цели