автор: daro

Отсам морето на Несебър,
когато двама сме,
но сме една разходка,
залутана край зидове с кристална памет,
край музика и музи,
и смокини,
изгубена във епосите на антични сцени,
в сребристите мълчания на паламудите
и глъчките на рибните пазари,

когато нежни женски пръсти те докосват
през всички времена и географии,
със силата, споделяща живота,

и уличният музикант разтяга
усмивката на акордеона и люлее
душата ти върху блажени ноти;

когато продължаваме разхубавени
в ръцете със сандали
и с ходила излъскани
от песенните калдъръми на Несебър

и сме самата музика и муза,
и чуваме какво говорят под водата рибите,
а стоковите тържища са онемели,

тогава знам, че мога да отхвърля всяко робство в себе си.
И просто да вървя
докрай със теб...