Ти на болката откликваш,
щом в сърцето ме повикваш.
На мигА се отзовавам,
че отдавна те познавам
Искам те и ти го знаеш-
тъкмо тъй ще ме познаеш.
Пак съдбата ни събира...
Времето сега разбира:
любовта ни- още жива,
е смирена и е дива.
Тя отново ще разцъфне-
няма вече да пресъхне.
И във времето стипчиво
нека с вИното горчиво
да полеем обич сладка
в радостта безкрайно кратка.