автор: Antioh

Тези облаци са небесните ковачи
Които коват хляба от утрото
Месят, пеят и нареждат........
Денят зачева в зарево
А огненото кълбо над върховете
Се пръска в снопове светлина
Които тичат по склоновете........
Душата се просва на простора
Да събира късове небе
Денят се чекне по дувара
А лятото се пука нежно в песента на гайда
Родопа бавно постила своята черга
А шевиците блестят и показват пътя........
Стъпка по стъпка, ситно хоро се извива......
Започва някъде от края на душата, от дъното
И се извива високо в небето, в необятния космос
Играят и се смеят облаците, ситно и кръшно
Са се хванали през рамо......
Вие се хорото безкрайно обикаля земята и пак намира неговата си земя
Неговата пръст......
Да ме умесите пак с българско
Другия път че да гледам как сме научили космоса да
Играе ръченица.......

2017. В Родопа, по пътя........ (цяло лято обикалям с мотора и събирам парченца от България.....)
Например, баба Денис от село Женда, която още е бойна и иска да си купи кола, а едно време е карала мотор, днес, след 40 години труд, пенсията и е 160 лева......
Или Караджов камък братче, гледката, или Щуда града, или връх Свобода, или Пармак Кая.........
Как бе всред тоя рай, сме направил такъв ад..........