Отпивам с тебе глътката си вечност -
един коктейл от огън и от смърт.
Най-вечните неща са тъй далечни,
дори когато те са наша плът.
Къде е раят и къде е адът -
оплетени са като две души,
като телата ни в миг наслада,
със който Господ сам ни изкуши.
И нямам глас за този миг небесен,
и в ада слизам - неизречен хрип,
не ми достига въздухът за песен.
Разкъсан, ослепен като Едип,
събирам си лицето в твойте шепи
и търся устните ти с устните си слепи.