Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: d-Zen
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13699

Онлайн са:
Анонимни: 40
ХуЛитери: 9
Всичко: 49

Онлайн сега:
:: ariel_b
:: Heel
:: genab
:: Hulia
:: tsveti
:: SylviaMak
:: LeoBedrosian
:: vechniqtskitnik
:: apostola

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ търсене на Голямото
раздел: Разкази
автор: tearfly

На тази гара влаковете бяха точни, закъснелите – рядкост. Първият пропищяваше в утрото и така започваше моят ден.
Живеех между релсите и ритниците на хората. Куче. Улична порода.
Не познавах родителите ми. Това можеше да мине за късмет. Не обичах нито сближаването, нито разделите.
Сърцето трябва да се пази. Защо ли? Вероятно, за да изживея нещо, което щеше да ме разтърси и извади от капана на равновесието и баналния кучешки живот.
Бях готов за Голямото!
Самотните хора си купуват куче. Излезе, че и при кучетата е като при хората, затова се сдобих с човек.
Намерих го на пазара, бъркаше в кофата за боклук. Срам - не срам, трябва да си призная, че правех същото, с тази разлика, че той се бореше за насъщния, а аз задоволявах старите си навици.
Всъщност нямах нужда от храна. Един милостив бакалин осигуряваше дневната ми дажба. Благодарение на това, козината ми лъсна, стърчащите ми ребра се скриха и станах лесна плячка за дръгливите кучки.
Дори веднъж, една домашна фльорца, с панделка под брадичката и отвратително звънче, изджавка игриво, докато перчемът ѝ се вееше от отворения прозорец на кола.
Веднага надушвах натегачките, веднага надушвах тези, на които им се ще, че и две не виждат.
Явно не бях с всичкия си, затова такива номера не ми действаха.
Бъкано е с въртиопашки, но аз чаках Нея. Нищо че вече взех да остарявам, не губех надежда.
Още тичах злобно след тръгващите коли и подскоците ми стигаха чак до средата на прозорците им, въпреки ниския ми ръст. Хората, макар на сигурно място, стоящи в колите си, се ококорваха уплашени и това развеселяваше кучешкото ми сърце. Дори да не можех да се смея като тях, тялото ми се тресеше от задоволство, че не съм за изхвърляне и номерата ми още работеха.
На клошаря му казваха Фака (хайде, сетете се защо?), но на него, както при мен, отдавна му беше минало времето.
Жена му го бе изгонила от къщи, поради същата причина, заради която носеше прякора си.
Документално вече не притежаваше нищо. Единствено прогнилия си балтон, в който се бяха настанили удобно семейство молци.
Та, ровех в кофата и очите ни се срещнаха. Аз видях нещо кучешко в неговите, а той – нещо човешко в моите.
Нямахме нужда от удобството на документите, за да узаконим връзката ни.
Понякога очите говорят повече от всичко написано.
Самотата можеш да я прочетеш и усетиш в тях, дори да нямаш статут на мъдрец.
Дали така се бяха подредили звездите? Не знам. Но от този ден нататък, нощите прекарвахме заедно и обменяхме топлина.
Сгушен в неговия балтон, сънувах Голямото, а той само в съня си се усмихваше.


Публикувано от hixxtam на 11.09.2017 @ 08:54:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   tearfly

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Страх
автор: LeoBedrosian
306 четения | оценка 5

показвания 46648
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"В търсене на Голямото" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: В търсене на Голямото
от mariq-desislava на 14.09.2017 @ 13:35:34
(Профил | Изпрати бележка)
Аз мисля, че вече са го намерили, и двамата - финалното изречение го доказва.:)


Re: В търсене на Голямото
от IGeorgieva на 12.09.2017 @ 23:56:41
(Профил | Изпрати бележка)
Често не знаем, че сме достигнали Голямото. Научени сме да очакваме.
Много хубав текст. А това изречение ме грабна: "Аз видях нещо кучешко в неговите, а той – нещо човешко в моите."

Поздрави!
:) Ирена


Re: В търсене на Голямото
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.09.2017 @ 12:27:45
(Профил | Изпрати бележка)
Умееш да използваш къси изречения и това те прави четим, даже лесно четим! Жонглирането с думите привлича и ми бе много интересно да те прочета, въпреки, че хората седят в колите, а не стоят ;))

Поздрави!


Re: В търсене на Голямото
от doktora на 11.09.2017 @ 19:07:58
(Профил | Изпрати бележка)
Силно впечатлен! Обичам да чета, а понякога и да пиша подобни истории. Мисля, че не за първи път те чета. Драгост ми е!
Док :)