автор: daro

Угасващите слънчеви лъчи
по изстиналите склонове на Етна,
събират огнените висини
във туниката от пламтящ сатен.

Пищно дефиле от настояще,
сред мраморните сглобки
на амфитеатър.
Трамплин към пластове от красота.

Подвижни статуи от жива плът,
възбуждат пиршества
от цвят и шемет.

Нестихващите възгласи
на екзалтирана тълпа,
подреждат алогичен алгоритъм
от лица на множествен екстаз.

И ненадейно някъде от тъмнината –
невидимо лице на трубадур
стаено в мека сянка на смокиня,

съблюдава за хармонията на времена...

с изящни като струните му пръсти,
под акустичното небе на Таормина.