Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: malkata-usmivka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13700

Онлайн са:
Анонимни: 63
ХуЛитери: 14
Всичко: 77

Онлайн сега:
:: malovo3
:: Albatros
:: marisiema
:: konstantin_lakov
:: Heel
:: lennichkata
:: zebaitel
:: BlackSwan
:: pastirka
:: rady
:: misteriavechna
:: Bukvist
:: LeoBedrosian
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНоемврийско
раздел: Други ...
автор: flood

Отивам си – каза морето. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Тъмно.
Къде отиваш? – попита човекът. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Тъмно.
Има отлив – отговори то. От Луната е. Сбогом. До утре. – Пяната събра очите на всемира и ги превърна в блясък.
Има смърт. От живота е. Сбогом. – Пяната събра очите на човека и ги превърна в пясък.
До друго утре. В друго време.
– Идвам – каза морето. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Светло.
– Откъде идеш? – попита пясъкът. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Светло.
– Има прилив. От Луната е. Ти къде си?
– Тук. Където се прибираш.


Публикувано от viatarna на 09.09.2017 @ 00:36:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   flood

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.11.2017 год. / 15:00:22 часа

добави твой текст
"Ноемврийско" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ноемврийско
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.09.2017 @ 11:58:57
(Профил | Изпрати бележка)
"Пяната събра очите на човека и ги превърна в пясък"!!!
Как страхотно контрастира и се противопоставя на другото изречение:
"Пяната събра очите на всемира и ги превърна в блясък"!!!
Знаеш ли, че пишеш страхотно?!


Re: Ноемврийско
от mariq-desislava на 09.09.2017 @ 12:49:37
(Профил | Изпрати бележка)
Притежаваш много интересен стил на писане, поръсен сякаш с тишина.:)