Светът ми е лавандула.
Божествеността на аромата ѝ със златисти ръбове се е вселил в стаята от твоето присъствие и сваля ничком целокупността на одантелените ми мисли. Приковава изгубилите упоритостта на достойнството си, мои пламнали ириси към плавната изтегнатост на изящно излятия сталактон на тялото ти. Сърцето ми ускорява в предапокалиптично стакато и не забелязва завинаги отронващите се от него такт след такт, докато кожата ти матирано матира боязливо докосващите я пристъпи на неспокойната светлина. Разкрещяваш митохондриите ми. Втурвам се в теб. Антимълчешком и дълбоко многооткатно. Реалността избледнява до семпли семпли и се отмива в съскаща пяна. Светът избухва в лавандула...