Във съня ти така и не спря да вали,
и се дави пороят, от спомени мътен.
По небето умират безкрили орли,
а дъхът им гробовен със вятъра тътне.
Във съня ти от свастика черна и зла
се израждат дървета с обречени клони.
Плодовете са гнили и с мирис на глад,
и безформени сенки от себе си глозгат.
Във съня ти страхът е проказа, и тлей
във ръцете ти просешки – въглен графитен.
Не задрасквай със длани онези криле,
на които безсмъртно сънуват орлите.