автор: LeoBedrosian

Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивявал на способността му да уцелва верните клавиши без да отделя поглед от екрана.
Сякаш пред мен седеше някоя опитна машинописка, а не един от най-вещите и знаещи софтуерни специалисти, които познавам.

- Биологична революция, казваш. Тия имат ли акъл? – изстрелва ни в клин ни в ръкав, докато се опитва да блокира досадния вирус и да освободи клетата ми система.

- Да. Щели да променят изцяло генома на човечеството и да блокират ония гени, които отговарят за свободната воля и егоизма му.

- Щели, да бе! Поредните кукувци са това. Света съвсем се е забъркал, Методи. Малцина са останалите като нас. Със здрав разум и будна етика, приятелю.

- И без пукнат лев, нали!? Плюл съм ти на морала, щом не можеш да си купиш една баничка с него! – запалвам една от трите цигари, които се валят в кутията му. Знам, че няма да има нищо против, познаваме се от четиридесет и пет години, когато влязохме за пръв път в началното училище хванати за ръчичка. От тогава ми е най-добрия приятел. А напоследък и единствения.

- Така! Да видим дали ще се стартира компа ти от тоя диск. – чуква вещо клавиша за въвеждане и се обляга със всичките си сто и тридесет килограма на клетия ми стол, който изскърцва конвулсивно – Опивам се да го буутвам* от един стар биос, родно производство, дело на професор Илиев. Вярвам, че помниш стария откачалник. Проклет беше, ама и брилянтни програми пишеше.

- Напоследък чух, че бил гушнàл босиляка. Искаш ли водка?

- Алкохола размътва съзнанието приятелю, още ли се наливаш с тоя бълвоч? – изправя се с мъка на седалката и чуква още два клавиша. После пак се обляга на стола, който изпъшква в последната си агония.

- А баничките, които нагъваш съдържат само полезни вещества и ще живееш до сто години – не му оставам длъжен и аз. Изсипвам съдържанието на шишето в чашата и го гаврътвам наведнъж – що не понамалиш броя им? Някое гадже може и да ти върже, ако се повталиш – решавам да го довърша.

- Знаеш ли, че освен религията и самосъзнанието, баниците са спасили българина от културно асимилиране?

- Пък аз мислех, че са били прасетата.

- И свинските мръвки не са за пренебрегване. Така, сега да видим какво е Стършел свършил. – накланя се напред и цялото му същество се концентрира върху екрана на компютъра. В такива моменти не е добре да го закачаш и затова се отказвам от идеята за по-нататъшна словесна битка по отношение на яденето и пиенето. Увереността с която почуква по клавишите ме успокоява и не ми остава друго, освен и аз да надникна по посока на черния екран. А там маркера изписва ред след ред с неразбираеми за мен команди и кодове, които би трябвало да ме отърват от досадния пришълец, който от три седмици не ме оставя на мира. – Май ще яде Асан баница – успокоителния му тембър не ме заблуждава. Знам, че докато ломоти разни глупости мозъка му работи на бесни обороти и взима светкавични решения, които рядко са се оказвали малко ефективни, камо ли грешни.

- Аха, ето те и теб, приятелю! Падна ли ми в кунките. Виж виж! – резкия му тон ме накара да подскоча в стола си и да се концентрирам отново върху монитора.

- Какво да видя? Само командни редове, които не ми говорят нищо повече от някоя санскритска веда.

- Каква Веда бе, Методи. Видя ли как обух компютъра ти със стария биос на професора. Вече си над троянеца и той ти е в ръчичките!

- Искаш да кажеш, че е в твоите ръчички, Алипи. Не бъркай понятията. И сега какво следва?

- Какво следва ли? Ще ти кажа какво следва приятелю. Ще го хванем за топките и ще късаме. А когато го скопим ще хвърлим мършата на Кашмерски и приятели да го довършат. Няма вирус, който да ми се е опънал до сега, а тия балами се оказаха далече по-беззъби, от колко ми ги описваше.

- Ами какво стана с евристичните им методи, с целия им брилянтен изкуствен интелект. С великите им идеи за идеално общество и просперитет. Тия вярно се оказаха големи балъци. – отдъхнах си с облекчение и изведнъж ми се допи още водка – ще тичам за спиртни напитки. Баницата каква я искаш? Със сирене или с извара?

- С боза да бъде, а аз през това време ще ти почистя системата от тая зла гад!

Край


__________________________
*буутвам, от англ. boot – обувам. Процес на стартиране на компютъра при който се зарежда биоса.