(Превод от македонски)
Нощ е!
Видях те, когато свали
ризата си как в тъмнината
се разтвори и
със златните си зърна равнината
освети.
Видях те.
Само за 130 удара на часовника
със златни и сребърни игли
погача от бяла светлина омеси.
На окъсаната видимост
остави кървавата си риза,
закачена на голямата скала,
и от голямата планина
я грабнаха птиците.
Видях те,
и когато със златната си рокля
покри моя двор,
горещо ме обля,
и тогава тук се роди
августовският ден...
ТЕ ВИДОВ
Автор: Петко Шипинкаровски, Р. Македониja
Ноќ!
Те видов кога ја слече
кошулата и на темнината како
се мрестиш и
со златни зрна висорамнината
ја зазори.
Те видов.
Само 130 отчукувања на часовникот,
злато сребрени иглички
погача од бело злато се изроди.
На видикот парталава ја
остави крвавата кошула
закачена на големата карпа,
ја голтнаа ведите на
големата планина.
Те видов.
И кога со злато жолта наметка
го покри мојот двор и
топло ме облеа.
И тогаш, овде се роди денот
августовски...