автор: severka

Есента е най-трудолюбивата шивачка -
през нощта успява да ушие нова дреха.
Оставаш под опадали листа прозрачна,
а аз ще търся трепетно под нея своите утехи.

Между две въздишки си поемам дъх,
попивайки солта от матовата кожа
и влажния над устните ти мъх,
преди любовната си страст да уталожа.

Ще заровим отпечатъци от стонове
между диплите на есенната рокля.
Луната ще ни къпе със лъчи неонови.
До сутринта в прегръдките ти искам да се топля...

23.08.2017 г
.3675 Б.Алекс.
Петър Пенчев