ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 637
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 637
 |  Животът - халюциноген.
Капе мъгливо в зениците.
Често прозорецът става небе
и ми нашепва - птица си.
Често видения бягат край мен
- мътни петна пред очите.
Трепкат и махат. Махат с ръце.
Трескаво нещо ме питат.
Горе небето е ярко желе,
долу - хрущене от счупено.
Някой ме пита съм ли добре,
някой нашепва - лудост е.
Слънцето блясва с остри лъчи,
да ме събуди опитва.
Само за малко. После боли.
После умът ми литва.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Съм_нение" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Съм_нение
от nironi (nironi@mail.bg) на 17.09.2017 @ 05:51:22
(Профил | Изпрати бележка) | "Често прозорецът става небе
и ми нашепва - птица си." - адмирации! |
Re: Съм_нение
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.08.2017 @ 06:34:53
(Профил | Изпрати бележка) | Нека погледът ти рисува небе, дори когато го няма, и твоят вътрешен глас ти нашепва без да буди съм_нение - птица си!
След такива стихове и на мен ми растат криле! |
Re: Съм_нение
от leslieshay на 24.08.2017 @ 03:29:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Абе не мога да ви се начудя на вас, поетите, как успявате такива сериозни и мрачни теми да ги превръщате в нещо толкова красиво, което да искам да чета отново и отново, просто защото езикът и ритъмът са толкова завладяващи? Много ми хареса :) |
RE: Съм_нение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 22.08.2017 @ 23:58:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Асоциациите ми са и с Полет над кукувиче гнездо, и с Пилето на Уилям Уортън (особено с филма под режисурата на Алън Паркър). Стихът е хубав, Елс, насищаш с емоции и образи. Желая на теб и лирическата ти небе и широк размах на крилете, без необходимост от халюциноген. Поздрави :))))))) |
Re: Съм_нение
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.08.2017 @ 18:08:36
(Профил | Изпрати бележка) | Лети. Дори раменете ти да крещят от непосилна болка... Подът на живота ни е посипан със счупени на остри късчета надежди и псевдолюбови. А ти нямаш подходящи обувки...
Направи днешния ден свой, смири се вътрешно, обичай се... Честито рождество, Елси! |
Re: Съм_нение
от mariq-desislava на 22.08.2017 @ 14:04:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Метафизичката ми тя.:) При теб е толкова болезнено стълкновението между битието и нищото, че може да се усети буквално как кървиш словесно. Обаче, днес, точно на този ден ми се иска просто да те прегърна, та дано да съсиря там каквото има за съсирване и да ти пожелая Любов от все сърце.{} |
Re: Съм_нение
от rady на 22.08.2017 @ 13:02:49
(Профил | Изпрати бележка) | По-скоро е шаман животът,
понякога ни упоява, за да не боли,
но после всичко ще си спомним
и пак ще го обичаме, нали?
По- скоро е анестезиолог животът, спестява ни разни неща, за да можем да стигнем до края...Скъпа ми Елси! |
Re: Съм_нение
от daro на 22.08.2017 @ 11:28:35
(Профил | Изпрати бележка) | Оставам непоколебим в скептицизма, че Животът е халюциноген. Но за представите ни за Него - убеден съм че е така.
Страданието е неизбежната съдба на отговорния човек. Преди това е нужна пропускливост на личните болки - предоставяне на площадки за кацане и отлитане. Те са предоставена възможност за остойностяване на битието, за надграждане чрез изстраданото, т.е... за добро са.
Немъчен хляб не засища.
Трансформирането им в радостен живот е олекотяване - намаляване на тежките частици, на плътността на тяло, чувства, усети и мисли.
(Всъщност, ние живеем ли, опазваме ли родовата памет от разпиляване, участваме и рискуваме ли с нещо, когато страним от идеята за държава.... или предимно се осигуряваме и предпазваме чрез отстранените си социални роли за оцеляване?)
Несъмнено се радвам да те срещна отново, Елси! :)
...(.) |
Re: Съм_нение
от tearfly на 22.08.2017 @ 10:47:39
(Профил | Изпрати бележка) | Всичко, което лети, си плаче за аплодисменти...
...и спасението е В_дъх_новение-то |
Re: Съм_нение
от zebaitel на 22.08.2017 @ 08:44:53
(Профил | Изпрати бележка) | Даа, странно нещо е животът - и мами , и боли, и нашепва мечти...
Но пък иначе не бихме искали толкова много да го разгадаем, поне мъничко...
Хубав стих е това, Елси, иска ти се да го възприемеш съвсем насериозно, а той ти тактува по мозъка като любима детска песен... |
|  |
Начало
ХуЛитери
