автор: Kanegan

Навън е есен, падат с тъга листата
лозите събличат златни одежди,
накичени с тежки бижута
кехлибарени, морави,
та пчелите се надпиват със сока...
Прегорели стърнища-
закоравели селски пръсти
протегнати за молитва
с потно усилие, и селска мъка.
Сърцето си жертват,
полето превръщат в рохка оран
гарвани крякат в безумие,
ровят в душата селска
искат си още лятото...
Тиквите навесили своите цигулки,
наливат сладост на вкус;
невена и туртата се надгряват...
Топло е в кухнята,
съчките пукат, одумват се,
искрите им огнени пуканки.
Аромат на целина, туршиено време.
Мама реже малки слънца,
стипчиви, дюлено сладки...
В кухнята става по-слънчево,
кехлибар ще налива в бурканите...
Колко е благо в селска къща,
като в храм на плодородие.
Пепелта догаря в огнището,
хладно е времето,
по котешки настръхнало,
нощната тъма зеленоока-
селски приказки хортува...