автор: popova

С чипоноси и смели крачета
моят ден пак ме вика на път!
Вчера слязох от влака, а ето
че тъгувам по нов кръстопът.

Всеки миг у дома е мажорен,
но щом хлопне вратата зад мен,
сякаш литвам с криле и отново
пак кръжа над света вдъхновен.

Нямам друго богатство, което
да ме пази от злост и беди.
Всяко стръкче е моя опора,
нежен щит, щом изгубя следи.

Пеперудена, нежна, красива
планината ми кимва с вълни,
сред които дочувам копита
от щастливи и горди сърни.

Тук, в града, се препъвам от болка
и вериги ме стягат на кръст.
В кротък вятър заглъхвам виновно
и мълча, сякаш сочена с пръст.

Нека бурите горски ме стигат,
щом прегърна вековно дърво
ще се слея. Ще върна отново
първородното си естество.

В самодивски треви ще потъвам
и ще тичам след облак в захлас,
ала мислите мои отново
ще пътуват с красив реверанс.

Не понасям лъжи и преструвки,
лицемерният, подъл език.
Там, в гората, се движа спокойно
и всемирът е тих и велик.

С чипоноси и смели крачета
моят ден пак ме вика на път,
а душата ми приказка шъпне
за очакващ ме нов райски кът.

Спаска Попова