автор: question_of_my_mind

Ако затворя очи, и забравя за времето
за нещата отвън, за нещата отвътре
за това което виждам, когато те гледам
за преминали бури и разбити надежди
.. си задаваш въпроса, дали нас ни има
ако няма в душата кого да докоснем
и да разкажем за друга, наша си истина
на едно лято изпълнено с тихата обич
сякаш гледаме отвъд през една синя пустиня
ти си там, аз съм тук, и е вечно далече
за това си разказваме тази стара история
за едно плахо момиче и момчето до нея
и за пясъка който чертае посоки
и за кораби които отиват в безкрая
за ръката която готов си да стоплиш
не разбираш ли, всичко почва в душата ..
затова затвори си очите привечер
и кажи, че живяхме щастливи със тебе
и пътувахме с лодка по реката нагоре
и посрещахме залези и изпращахме изгреви
затвори си очите и върни се във къщи
дето помниш ли нарисува стените със пръсти
и небе, и прозорци .. и легло да заспи ме
лека нощ моя обич, .. лека нощ моя обич