За глътка обич
… и една жена
бленуваше мъжът над чаша вино.
Отпиваше тръпчивата вина
и цялата онази непростимост,
която пазеха пресъхналите устни
и бавно
утаяваха очите му.
А мислите му,
нейната целувка,
повтаряха с пиянска ненаситност.
И после пак му ставаше горчиво,
защото трябваше да я изпива тайно –
пияница,
готов за глътка вино
и майчиното мляко
да открадне.
Би чакал дълго,
само да му каже,
че ще напусне чуждата постеля…
Неутолима бе
онази жажда
… и толкова пропусната неделята.
И уморен,
и страшно сам,
бленуваше мъжът над чаша вино.
Греховни мисли
и една вина,
пияни,
върху времето заспиваха…