автор: pavlinag

Най-първо се събуждат думите
и по изтръпналото още тяло
потичат откъси от случване.

В несмесващите се желания
умът се мъчи да открие логика
да обясни и оправдае недоученото.

Усещаш тялото си неотърсено
от дългото преследване
на тъй елементарни навици.

Отваряш белите си дробове
и в тях нахлува тишина.
А се присещаш за липа и здравец.

От улицата прокънтява лай.
Потърква се до бузата ти котката
и мърка със моторчето за щастие.

Отивай да приготвиш кана с чай!
И палачинки с боров мед!
И да закусиш със децата си!