автор: apostola

По „Под най-възторжения
звездопад” от Елица Ангелова,
Калифорния.

Ела при мене
от далечни светове.
Сърцето ми
без знак ще те познае:
в косите си
си вплела светли ветрове,
лицето ти
на южен плод ухае.
И знам, че
с думи няма да се разберем,
защото сме
с различни два езика.
Но няма пречка
двама да се съберем,
сърцето щом
при мене те повика.
За теб избирам
най- синеещо море
И в негов пристан
с трепети те чакам.
Преплувай го!
Сърцето мое те зове!
И след години...
пак ще те дочакам.
И под неземния
възторжен звездопад
треперещ тука
ще те нацелувам.
И във тоталния
на този свят разпад
със тебе
към звездите ще пътувам.