Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 381
ХуЛитери: 1
Всичко: 382

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАристократка - М.М.Зощенко
раздел: Преводи
автор: zebaitel

Григорий Иванович шумно въздъхна, отри с ръкав брадичката си и заразказва:
- Аз, братлета, не обичам жени, дето са с шапки. Ако, да речем, жената е с шапка, чорапките й са памучни, че и пуделче има в ръцете или златен зъб в устата, то такава аристократка аз въобще я нямам за жена, а за празно пространство.

А навремето аз, разбира се, се бях увлякъл по една аристократка. Разхождах се с нея и на театър я водих. Та там, в театъра, стана каквото стана. В театъра тя разгърна своята идеология с пълна сила.
Срещнах я аз нея на двора. На събрание. Гледам, кипри се там една кокона. И с чорапки, с позлатено зъбче.
- Откъде си, казвам, гражданко? От кое жилище?
- Аз, казва, съм от седмо.
- Моля, казвам, живейте си.
И изведнъж, някак си, ужасно ми хареса. Зачестих аз при нея. В седми номер. Случваше се, идвам като служебно лице. Да речем, как действуват при Вас, гражданко, водопроводът и тоалетната в смисъл на повреди? Действуват ли?
- Да, отговаря, действуват.
И се загръща в бархетния шал и ни хък, ни мък повече. Само с очите стрелка. И зъбът в устата й блести. Походих така месец – свикна. Започна по-подробно да отговаря. Да речем, благодаря Ви, Григорий Иванович, действува водопроводът.
По-нататък задълбахме; почнахме ние с нея да се разхождаме по улиците. Излезем на улицата, а тя ми нареди да я хвана подръка. Хващам я аз подръка и се повличам като щука. И, хем не знам какво да кажа, хем пред хората ми е неудобно.
И езин път тя ми казва:
- Какво, казва, ме водите все по улиците? Чак главата ми се замая. Вие, казва, като кавалер, при това на власт, да бяхте, например, ме завели на театър.
- Може, казвам.
И, не щеш ли, на другия ден от комсомолското дружество изпращат билети за опера. Единият билет си беше моят, а другият - Васка стругарят ми го пожертва.
Аз не ги погледнах, а те да били различни. Оня, моят, е долу, а другият, Васкиният, напротив – горе.
Ето че отидохме. Седнахме. Тя седна на моя билет, аз на Васкиния. Седя аз там горе, на майната си, и нищо не виждам. Пък, ако се наведа през парапета, нея виждам. Ама едва-едва. Поскучах, поскучах, слязах долу. Гледам – антракт. А в антракта, тя, ходи.
- Здравейте, казвам.
- Здравейте.
- Интересно, казвам, действува ли тук водопроводът?
- Не зная, казва.
И сама тръгва към бюфета. Аз – след нея. Ходи тя из бюфета и гледа към тезгяха. А на тезгяха – чинии. В чиниите – пирожки.
И аз, гъсокът ми с гъсок, буржоазията ми с буржоазия недоклана, се въртя около нея и предлагам:
- Ако, казвам, Ви е на сърце да изядете една пирожка, то не се стеснявайте. Аз ще заплатя.
- Мерси, казва.
И изведнъж приближава с развратна походка до чинията, бам, една с крем и започва да набива.
Пък с парите съм – жив да ме оплачеш. Да имам най-много за три пирожки. Тя яде, аз шаря по джобовете си, дано напипам колко пари имам. А то, колкото у циганина кисело мляко, толкова у мене пари.
Изяде тя с крема и, бам, друга. Аз даже хлъцнах. Но мълча. Обхвана ме една такава буржуйска срамежливост. Ужким кавалер, а без пукната пара.
Обикалям я аз като петел, а тя се киска и се докарва за комплименти.
Аз казвам:
- Не е ли време да си сядаме по местата? Може би е ударил звънецът.
А тя казва:
- Не е.
И взема трета.
Аз казвам:
- На гладно не е ли множко? Да не Ви се приповдигне?!
А тя:
- Не, казва, свикнали сме.
И взема четвърта.
Че като ме блъсна главата:
- Слагай я, казвам, обратно!
А тя се уплаши. Отвори уста, а в устата й зъбът си блести.
Пък мен като ме наскачаха рогатите. Все едно, мисля си, вече няма да се разхождам с нея:
- Слагай я, казвам, по дяволите!
Сложи я тя обратно. Аз казвам на собственика:
- Колко искате за изядените три пирожки?
А собственикът се държи индеферентно, прави се на ударен.
- За изядените, казва, четири броя, ми дължите толкова и толкова.
- Как, казвам, за четири? Когато четвъртият брой е в чинията.
- Не, казва, макар броят да е в чинията, но той е захапан и е натиснат с пръст.
- Как, казвам, да е захапан, моля Ви се!? Това са си Ваши смешни фантазии.
А собственикът се държи индеферентно – размахва юмруци под носа ми.
Е, разбира се, събра се народ. Експерти.
Едни казват – захапан е броят, други – не.
А аз си обръщам джобовете, всякакъв вид боклук се изсипва, разбира се, на пода и народът се смее. А мен не ми е смешно. Аз си броя парите.
Преброих ги – има за четири броя и отгоре. За няма нищо съм спорил, значи.
Платих. Обръщам се към дамата:
- Дояжте си, казвам, гражданко. Платено е.
А дамата не мърда. Срамува се да си дояде.
И изведнъж някакъв чичка се измушва.
- Дай, казва, аз ще я доям.
И я дояде, гадът. С моите пари.
Седнахме в театъра. Догледахме операта. И – вкъщи.
А вкъщи, тя ми казва със своя буржуйски тон:
- Достатъчно, казва, с Вашата свинщина. Ония, дето нямат пари, не ходят с дами.
А аз казвам:
- Щастието, гражданко, не е в парите. Извинете за израза.
Така се разделихме с нея.
Не ми харесват мене аристократките.
1923г


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.08.2017 @ 09:21:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   zebaitel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 19:33:06 часа

добави твой текст
"Аристократка - М.М.Зощенко" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Аристократка - М.М.Зощенко
от Markoni55 на 19.03.2018 @ 08:39:10
(Профил | Изпрати бележка)
Класиката има предимството да бъде винаги привлекателна, дори и понеделник в 9.40. Благодаря за това удоволствие.


Re: Аристократка - М.М.Зощенко
от tearfly на 04.08.2017 @ 18:25:33
(Профил | Изпрати бележка)
Димитър Подвързачов би ти изръкопляскал на превода, Живе!


Re: Аристократка - М.М.Зощенко
от IGeorgieva на 04.08.2017 @ 17:56:23
(Профил | Изпрати бележка)
Класика, Живе!
:)