автор: nironi

В момента ти си лятото -
зефирена и неизбежна,
красива си като остатъка
на Слънцето когато нежно

се разпада
зад блоковете
и чайките разнасят гласовете му,
а думите се пръскат като гълъби.

На автобусите на любовта съм –
те не закъсняват никога,
а ти стоиш на някоя от спирките
и като лято си притихнала.

После вдигаш ръка.
За стоп.