автор: marisiema

Очаквам с луда жажда всяка пролет,
която слънцето облича в цветове,
а вятърът люлее я във шепи
и ласкаво, любовно я зове.

Отново раждам се във всяко цвете,
което сякаш дава ми крила,
събрало цялата небесна нежност
на слънцето и майката-Земя.

Запява в мен душата, затрептяла
сред шепота на младата гора,
сред птиците, обагрени във злато,
поръсено от чудната зора.

И този дъжд, явил се тихомълком,
заронил чудни, бисерни сълзи,
как гали с посребрените си пръсти
тревите с зажаднелите очи!...

Обичам мириса на млада нива,
задишалата, рохкавата пръст,
където парата снага извива,
събрала от недрата земна мощ.

Обичам нощите в звезди небесни,
завили изумрудени стъбла,
за да растат в магията вълшебна
на блесналото чудо - Пролетта!

Обичам с обичта си необятна
събудената, тръпнеща Земя,
която чудна пролет ни дарява
и светли дни, с надеждата добра...