автор: ZAGORA

Твърдя за себе си,че имам
лично място,
което ме огражда като крепост.
Във нея паля неуморно факли
до колене затънала сред имена
Повела глутница представи
без намордници
с обременени пътища
създадени от мними благодетели.
Оглеждам се къде съм скрила
себе си.
Неузнаваема напрягам сетива
да чуя гласовете на Вселената,
останки от вибрации на времена.
Аз съм неумолимия въстаник,
срещу тълпа от призрачни видения
превърнала във бомба
всяка своя точица
и в барикада първобитния си гняв.
Неяснотата крие своето очарование
под сянката на интерпретациите.
Дори великите открития стареят
и се превръщат във баналности,
а новите са стопаджии,които стоят
на някой ъгъл и ни чакат.
Без да ни кажат откъде са
и за къде са?Кога и как ще ни напуснат?
В измислен свят и в нано-частица
от измислено времеброене
създавам безсмислени сюжети,
самата аз частица пред разпад.
Всеки живее в своята фантазия.
Различието е огъня, на който
грее старешки кокали живота.
Въпросите без отговор
са тръпчива жвачка ,
която старателно преживям.
Само не знам къде,
кога и колко...