автор: puf_paf

Обичам да скитам
по Дунава по
острия му чакъл
тънки ивици
редуват се
пръчки, пясък, камък
пръчки, пясък, камък
между две стари тополи
в плитчина оставям туба с вода на хладно
В дънера избягал рояк пчели
щура се
пчеларят притеснен ги търси
Ще ги прибере
той знае любимото място
между двете тополи
Треви жулят прасците ми
пари
червени жилки
по млечна кожа
гладна съм
търся лозя
диви и захарни
жарта прогаря пчелните
крилца
падат покосени в жълта прах хиляди
най гладните търсят
поле треви
и старият римски път
Стъпалата ми са черни
прахта е топла, мека
отскубнах пиявиците
от студената чешма
Стръв
връщам се
слушам по реката тече
На хубавия син дунав
танцуват красавици
по черните шлепове
затварям очи
падат звезди
звънчето ми дрънчи
сом влачи корда
все по навътре...