В мъгла пак потънал е градът,
посивял и еднообразен.
Дали не крие той студът,
междучовешки и буржоазен?
Студ раздалечаваш хората
с ледени стени помежду им
и поглъщайки омразата,
пораждащ мъгла криеща същността им.
Същност скрита и зад буржоазни маски,
обрисувани с горделивост и високомерие.
Маски потискащи хилядите ласки,
състоящи се от добротата на човешкото поведение.
А дали пък няма точно тази доброта,
да огрее отново града в светлина?
Да освети пътя на искреността,
разтапящ всяка ледена стена.
И ето, слънцето изгрява,
прогонва от всяко кътче мъглата.
Пъстър град се откроява,
изпод лъчите на добротата.