автор: slash

"Кажи ми, дядо, как баба си обичал,
с какви мили имена си я наричал?!
Колко силно си я прегръщал,
когато от далече си се връщал?!
Гледал ли си я тайно и копнежно,
целувал ли си устните й нежно?!
Чел ли си й стихове в лунен час,
слушал ли си гласа й със захлас?!
Любувал ли си се на косата, която заплита,
подавал ли си й ръка, когато залита?!
Подарявал ли си й букети с цветя,
крещял ли си, че на света е само Тя?!
Кажи ми, дядо, научи ме как да любя,
как голямата любов да не изгубя?!"...

"Какви ги плещиш, синко, да не си пиян,
с баба ти съм цял живот, аман!
Защо си мислиш, че цигари пуша,
от нея ми е дошло до гуша!
За какви думи ми говориш мили,
тя цял живот ми на главата пили!
Колко пъти ме гони с бастуна,
а ти искаш да я цуна!
Вече няма какво с нея да се каже,
не ми е интересно и да я напсувам даже.
Ала, любов ли е това, не знам,
не искам за нищо да я дам.
Та кой ще ме ядосва, ако я няма,
без нея скуката ще е голяма!
Кой ще ме така нахока,
че да чуят всички в блока?!
Кой ще ми държи нервите във форма,
кой ще ме следи да пия в норма?!
С кого ще псувам политиците по новините,
с кого ще си мълча, когато са ми тъпи дните?!
С кого ще се карам, когато ми се кара,
като това го мога само с бабичката стара!?
С кого ще пия вечер по чаша ракия с домат,
като тя ми е всичко - жена, сестра и брат?!
Тя ми е първата и последната
и съм богат с нея, бедната.
Защото макар и бедна,
тя ми е едничка топлина,
когато нощта е ледна...
И когато случайно насън я прегръщам,
това е, защото винаги при нея ще се връщам!
Така, синко, сърцето ми баба ти люби,
с нежност, облечена в дрехи груби!"