автор: zarathustra

Неканен и незван
промъкнах се в домът ти,
тихичко пристъпих
на покоите ти в тайната обител
и смълчан до теб поседнах
да те съзерцавам в сънят ти!

Какво от мене да ти дам,
да забравиш мисълта,
че прелистила си листа
със последната си строфа?

Отвара от татул,
или семенца от мак,
сърцето ли с листенца
от живовляк да повия?!

Виж, в ръката ми щурче,
със своята цигулка
в сънят ти ще те отведе
в обятията на мечтата твоя!

Тя с пръстите си ще поръси
пропити в нежност капчици роса
зайчетата лунни
в къдриците ти да окъпят.

В скута ти оставям,
моето сърце!
Утрото щом срещнеш,
Протегни ръце!
От огънят му детски,
искрици ти дарявам!

И тръгнах си,
неканен и незван.
Сърцето ми
при теб остана!

09.07.2017 г.