автор: pc_indi

Отмина половината небе...
В останалата зрее многоточие.
На границата им стои едно дете
и цели облаците много точно
с въпроси, като камъчета кръгли,
от които става синьо и боли...
А слънцето е като на рисунка - в ъгъла,
с накривичко подстригани лъчи.
Оминаха последните любови-
безсмъртните, родени от греха,
неписани, предречени, свръхнови,
фатални и нечестни до една.
Отминаха с разчупени окови,
след тях, като след дъжд - дъга изгрява.
Отминаха последните любови,
а Първата все още закъснява.
Отминаха най- пламенните песни-
подпалващи, газиращи кръвта,
като високите огньове есенни,
като прелитаща над себе си жена...
Остана само лек, като ешарп
един газал, превеждащ тишината,
един изгубен Брайлов обичен скрижал,
едно дете с хвърчило във ръката.
Отминаха вините и страха,
респекта от характерите " тежки" ,
отмина суетата и шума,
и прошките за непростими грешки...
Остана само шарена молитва,
като хвърчило да се рее над света
и дългата й връв не се заплита...
Защото опитна е детската ръка.