Когато долу в ниското го биеше с една
прикрита злоба мъртвото вълнение
и с мръсни пръски го заливаше вълната,
сякаш кипи и съска общественото мнение -
поисках на Поета да съм достоен син.
И взел любов от него, а от Вапцаров - вяра,
аз като тях над думите да бъда властелин.
"Какво си мислиш, о Тома?! - така ми каза Яворов -
Ще дойде време, няма да си млад,
смъртта ще искаш да те вземе в своите обятия:
да пишеш без талант е просто занаят,
но имаш ли талант - тогава е проклятие..."