автор: apostola

Домът напуснах си отдавна
и съм в чужбина на гурбет.
Отмина младостта ми славна,
като забравен лош съвет.

Оставих аз жена във вкъщи
с деца обичани и три.
Денят сърдито ми се мръщи
и ме подгонва от зори.

Но стискам зъби и кротувам
да изтърпявам всички дни.
И ни танцувам, ни спортувам
при тез барутни съдбини.

Страхувам се, че ще избухна
и, че ще свърша в този взрив.
Затуй се мъча да я духна
свещичката в живота див.

Защото искам да се върна
узрял и читав у дома,
и зад пердето да прегърна
жена, оставена сама...