Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 277
ХуЛитери: 4
Всичко: 281

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Icy
:: CheGuevara

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаШапка в тролея
раздел: Есета, пътеписи
автор: lennichkata

Имах шапка. Една такава синьо-лилава. Тип каскет. Не помня откъде си я бях купила, но много ми отиваше на налудничавата физиономия. Врътната с козирка назад, тя ставаше завършващият елемент в хулиганския ми имидж, щом времето застудееше. Там някъде на 19.
Ама много ми тичаше тая шапка и настроение ми носеше, и емоция, и вдъхновение. Мотаех се с нея из Софийския, по улица Шипка, в Докторската градинка, по кафенета и барчета.Наслаждавах се на всичко, което имах. Весела бях, ама и тъжна понякога. Пиех коняк с бира и противно на очакванията не припаднах нито веднъж. Много глупости сътворих и май нищо добро не излезе от мен. Е, като изключим двете деца, дето баш от мен си излязоха и смея да твърдя, че гарджетата ми са добри човеци. Ама това стана после, във времето след шапката.Нали помните, оная синьо-лилавата, с която почна историята. Тая шапка беше любимата шапка на любимото ми момче, онова, дето ме караше наляво-надясно с белия си Москвич. С него пиехме вино в репетиционната, дето си беше стопроцентово мазе в" Брезите". И буркани си имаше. Компотите не ги барахме, но червените печени чушки често ни служеха за мезе. Той свиреше, аз слушах и коментирах недостатъците на комерсиалното мислене. Философствахме редовно и разпалено. Някъде на Витошка имаше денонощна пицария и там закусвахме в 4-5 сутринта. После се прибирахме и правехме любов. Тогава махах шапката. У тях имаше лилави пердета, а отвън огромен орех, в който живееше някакъв кълвач. Често ходех там, за през нощта. Все тая зима ми е пред очите. Все зимно ми е и бяло, когато мисля за тогава. С шапка съм и вали пухкав сняг. Падат бавно бели пера. Разделяме се при часовника на Лучано-то, някъде преди да е изпуснал последния автобус. И все не се разделяме. Аз все си тръгвам, ама все не тръгвам. Целува ме под часовника. Бяла е нощта. И наша.
После загубих шапката. В един тролей деветка. Отивахме някъде на купон, тролеят бе празен, май само ние бяхме вътре.Помня, че пътувахме по Раковска. Шапката ме дразнеше и я махнах. Нещо ме беше стегнало сърцето. Усъмних се. В любовта. В оная, дето все я мислим за вечна, която идва ненадейно, преобръща светове и изгаря сърцата ни, която ни дамгосва с нечий лик и име, обърква ума ни и ни превръща в нейни покорни зомбита. Бях зомбирана от любов, ала не вярвах, че той е зомби също. И започна да ме сърби. Всичко. И главата. От шапката. Премного любов. Щяхме да изпуснем спирката. Слязохме през последната врата. Щрак. Затвориха се вратите. Щрак и се сетих, че шапката остана на седалката. Тичахме да спрем тролея, ама гадният шофьор не спря. Така останах без шапка, ама момчето ме държеше за ръката. Дали не беше зомби и той? " Ще намерим друга"- ми викаше с идеята да ме успокои. Ама аз си бях спокойна и така. Даже ми беше станало по-леко. Шапка, някаква си шапка! Да върви по дяволите! Тръгнахме и пак заваля. Онзи сняг като бели пера. Падаше по косата ми и я мокреше. Спряхме и той ме целуна. Не устните, а косите ми. Тролеят вече беше далеч. Шапка нямаше. Оттогава са изминали двадесет години и ако се чудите, момчето с Москвича е мой надлежен съпруг и баща на двама бесни тинейджъра, които му късат нервичките,
Времето застудя и хората взеха да си слагат разни шалове и шапки. Аз шал имам,няколко даже. Ама шапка не слагам. Как ще погали момчето косите ми? Все още съм зомбирана, знам. А дали е още зомби той? Хм, ще проверя довечера щом се прибера от работа. Чакам го да дойде с Реното. Москвичът ми липсва.
П.С. Ако някой случайно прочете това и ако още по-случайно по някаква случайност преди 20 години е намерил шапка, тип каскет, синьо-лилава на цвят, в един тролей деветка, да знае,че е моя. И не я ща!


Публикувано от hixxtam на 04.07.2017 @ 21:56:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   lennichkata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.03.2024 год. / 21:57:57 часа

добави твой текст
"Шапка в тролея" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Шапка в тролея
от libra на 09.07.2017 @ 12:15:01
(Профил | Изпрати бележка)
някога в тролей деветка, с количка с бебе си пътувах аз :) чантата ми се е изхлузила от ръката при слизането на спирката нали бебета колички..и си остана в тролея :) добре че добър човек я намери и се обади и ми я върна :)
като те чета и теб излиза, че ако искаш нещо да загубиш, качи се на деветка тролей :)
поздрав за разказа :)


Re: Шапка в тролея
от lennichkata на 10.07.2017 @ 10:47:20
(Профил | Изпрати бележка)
Да, май така излиза! :) Благодаря ти! Много хубав ден желая! :):):)

]


Re: Шапка в тролея
от StefkaMiladinova (stefkamiladinova@yahoo.com) на 05.07.2017 @ 15:19:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ами сюжетът може да се формулира и тъй: развалена е магия!(това е по-скоро циганско-шаманско разбиране).Хвърляш някои избрани вещи,дрехи,чаши,пък и др. по-скъпо струващи.Резултатът е,че те намира нова,друга любов по-красива!Да, другата любов по-красива, по-по- ....Тя пак пристига,независимо колко я искат и чакат.Това винаги е сюжет за всички времена,пък кой колкото го може да го направи на вълнуващо изкуство.Успех ви желая.


Re: Шапка в тролея
от lennichkata на 05.07.2017 @ 17:04:21
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Ви! :)

]


Re: Шапка в тролея
от Marta на 05.07.2017 @ 09:23:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Чета те, Леничка. Харесва ми как пишеш - лекичко, с пулсиращи венички :)


Re: Шапка в тролея
от lennichkata на 05.07.2017 @ 10:55:51
(Профил | Изпрати бележка)
Много ти благодаря, Марта! Желая ти прекрасен ден! Поздрави от мен!

]