автор: AlexGergov

I

Беше достатъчно да я види само за миг, за една единствена секунда и на измъченото му, белязано от болка лице, се появяваше усмивка. Стоеше пред нея сега. Една стъпка напред и можеше да я докосне. Две стъпки - и тя щеше да е отново в прегръдките му. Толкова близо беше. И едновременно толкова непоносимо далеч.
Беше в градината с Томи и Аника. Поливаше цветята с малка дървена лейка, а те тичаха след нея. Прекрасната й дълга коса, която тя обожаваше, беше събрана на кок, а няколко непослушни кичура стърчаха във всички посоки.

В очите му се появиха сълзи. Дори сега, след толкова години, винаги щом затвореше очи, първото нещо, което виждаше, беше лицето й. Лицето й и нейната дълга тъмноруса коса разпиляна в пълен безпорядък върху възглавницата сутрин. Колко красива беше. Казваше се Кристина.

Кристина е необикновено, магическо име. Мразя го - казваше тя. А аз го обичам, обожавам го, както и всичко останало в теб - каза й той, гледайки една сутрин лицето й, озарено от самотен, игрив слънчев лъч.

Коя беше тя? Фея? Ангел? Къде беше тя сега? Той я търсеше отчаяно, виждаше я във всяка друга, жадуваше да усети отново уханието на парфюма й. Беше на ръба на лудостта. Надвесил се беше над пропастта, но знаеше, че няма кой да го спаси. “Няма го спасителят в ръжта.” - все това повтаряше. Отдавна беше преминал границата и нямаше връщане назад. Не виждаше смисъл да живее. Единственото, което искаше беше да бъде отново с нея. Сънуваше я всяка нощ. Винаги един и същи сън - тя е в градината заедно с децата. “Скъпи, ела при нас. Обичаме те толкова много.” Само една стъпка и можеше да я докосне.

И той направи тази стъпка. Те вече бяха заедно.

II

- Уважаеми посетители. Добре дошли в пурпурната зала. На стената вляво виждате забележителната творба на шведския художник Август Торстенсон - “Кристина в градината”. Тя изобразява съпругата на художника Кристина и двете им деца Томи и Аника, в двора на семейната къща край Гьотеборг. Те загиват трагично при корабокрушение. Това е последната картина на художника. Самият той изчезва мистериозно малко след като завършва работа по нея.

- А каква е онази сянка там, на пейката до къщата? - попита един от посетителите. Прилича на човек. Човек, който се усмихва.