автор: atom

Денят потегля към нощта
с добре нагряти ламарини.
С полуотворена уста
го чакам и от тук да мине.

И търся сянка, че гори
самонадеяното пладне.
Мечтая: в тъмните гори
на леността си да попадна.

И разпознавам по звука,
че ей сега денят прелита.
И в този миг една муха
се вби в устата ми открита.

:р