автор: tearfly

Хайде, бейби,
да се напием,
да си повярваме на лъжите!
До утре имаме много време,
дори да обесим дяволите.
Нека погледнем в тъмното
и да пишем по стените –
че ти и аз сме във висините,
а катрана го бъркаме
и мажем по добрините.
Криви са ни огледалата –
няма да се харесаш,
аз пък двуглава излизам,
на езика ми - на бездомник камъните.
Цъкат ни сега сърцата,
„пет без десет” са ни взривовете,
ала говорим, че са на фойерверки
пламъците.
Виж ми сега ръцете –
как ще я скрия топката,
а под очите ми
ще излязат воплите.
Казах ли ти „достатъчно”,
криви са ни и думите,
само, между устните и бузите ми,
са се навили илюзиите…