автор: jel

Един баща имал двама сина.
Големият бил нагъл,горд и непокорен ,а малкият -добър,незлоблив, но много наивен. Един ден бащата казал на малкият син:
-Сине,ще замина на дълъг път и понеже брат ти е хитър и горд, реших да те направя настойник на моето богатство.
Ето давмам ти къщата,градините и много пари. Поддържай къщата чиста,подредена,грижи се за градините и сей в тях само добри семена.
А парите ми-тях управлявай разумно. Когато се върна нека ги намеря преумножени .
-Добре тате! -казал малкият син. Баща му му дал своя пръстен -символ на власт и заминал.
На другият ден големият брат рекъл:
-И ако това е баща здраве му кажи. Остави всичко на тебе-да управляваш и къщата ,и градините ,и парите му,пък мене кучета ме яли.
-Но ти си горд и непокорен! - отвърнал малкият брат.
А големият казал:
-Ще се поправя. Ще стана добър,кротък,смирен,само ми дай настойничеството над градините.
Замиеслил се малкият брат пък се съгласил. Дал на брат си настойничеството.
А той занемарил голяма част от градините и в тях,вместо добри семена поникнали бурени и тръни,а там където ,все пак благоволил да обработва земята посял мак от който се добивал опиум. И спечелил много пари от наркотици,но и много млади хора ,от селото,умрели от тях.
-Какво направи с градините на баща ми?!
Попитал малкият брат а големият му отвърнал:
-Ти,нямаш думата.Аз съм настойникът на градините.
-Но,ти, злоупотреби! -рекъл малкият брат.
Обещаваше,че ще станеш добър,кротък,смирен,покорен а си остана същия -нагъл и горд.
-Я си затваряй устата,че ще ти пусна кръвчица! -отвърнал големият брат,а малкият млъкнал уплашен,защото брат му бил побойник.
После тихо се прибрал в стаята си.
Но когато се спуснал мрак големият брат,пиян,нахлул в стаята му.
-Дай пръстена на баща ми! -Изкрещял той и измъкнал от пояса си нож.
-Но,той е поверен на мен,аз съм настойникът.-рекъл малкият брат.
-Какъв настойник си ти,когато градините са мои! Ухилил се злобно големият.
А малкият проплакъл:
-Личи че са твои! Буренясали,с тръни и опиум.
-Да,но аз съм господар над тях и каквото аз реша,това ще правя.
Сега ще ми отстъпиш и къщата.
-Къщата ли?
-И къщата,и пръстена и парите! рекъл големият брат.
-Но,това не е честно. -отвърнал малкият брат.
Когато ти нямаше нищо аз те разбрах и ти дадох градините,а ти сега,искаш да вземеш всичко.
-Не. -казал големият. Ти ще си живееш в къщата,ще имаш собствена стая.
И там ще се молиш и ще благодариш на баща ми,за всичко което ти е оставил.
-Но ти искаш да бъде твое?
-Виж,това са подробности. -рекъл големият брат.
Ти нали искаш да се грижиш за душите на хората,за какво ти е земно богатство? Трябва да богатееш с небесното.
-Но Баща ми е оставил къщата на мен. -рекъл малкият брат.
-И с какво ще докажеш това?-ухилил се отново големият брат.
Ще платя на адвокати,ще махна съдии и ще спечеля делото. Защото градините са във мен. Затова дай ми пръстена още сега!-креснал големият.
Страх завладял малкият брат и той дал пръстена на хитрия нагъл ,непокорен,
свой брат.
А когато големият взел пръстена в ръцете си добавил:
От днес ще използваш само една стая да благодариш на баща ми,ако поискаш позволително от мен.
Позволителното ти ще бъде отнето ,ако благодариш на много висок глас или противоречиш на моите разбирания за управление. Ясен ли съм!?
Малкият го гледал стъписан от страх и сълзи от мъка задавяли гърлото му.
-Да-проговорил той с отпаднал глас.
-Така те искам! -рекъл големият брат.
Ето,че намерихме с теб,общ език. Не беше трудно нали?!
И да не вземеш да кажеш някъде,че съм несправедлив?...
И не след дълго цялата къща била огласяна от поп фолк музика,примесена
с рапа на Мишо Шамара. Разцъвтявала антикултурата и връзвала своите плодове а децата от селото се учили от нея.
А малкият брат - скрит в своята стаичка,ежедневно благодарял на Баща си
за наследството,което получил,и се молел за брат си,Бог да го поправи.