автор: Angelche

До кога ще си блъскам главата
във една и съща стена,
до кога ще се будя в зората
без капчица сила да продължа.
И коя сутрин очи ще отворя
с мисълта, че вече съм силна,
кога ще мога да си отговоря
колко от трудният път съм изминала.
Коя да избера от посоките земни
всяка предлага пътеки широки,
пътеки богати и много бедни
една е, а имам четири посоки.
И понеже знам, че земята е кръгла,
поела на запад, на изток ще стигна,
да съм силна за гдето съм тръгнала
да мога, своята цел да постигна.
Такъв е животът, не само моя
земята върти се и без въображение,
стени разбиваме, после търсим покоя
нека да сменим посоката на движение.