автор: osi4kata

Тръгвам при мама,
тя ме очаква
там - под голямата круша,
а сред клонака,
кацнал е гарван,
леко приклекнал и слуша.
Мама ме чака. Мраморна пейка,
плочата също от мрамор -
бял, по страните едва розовее,
дати, послания... Мамо!
Гарванът граква веднъж и затихва,
после пак - точки, тирета.
Морзово праща послания. Вика.
Викове право в сърцето.
Мама ме чака - блага и тиха.
Винаги вижда къде съм
и предполагам сега се усмихва,
нося в ръцете си цвете.
Тръгвам при мама,
гарванът грачи,
крие се нейде в клонака,
някой би рекъл, че крушата плаче.
Тръгвам, че мама ме чака.