автор: osi4kata

Не помнеше вкуса на любовта,
отдавна бе забравил да обича,
но често виждаше насън жена,
понесла на ръце едно момиченце,
а покрай тях - неземна светлина,
тъй ярка, че изчезва всичко друго,
вървеше срещу тях до сутринта
и тъкмо да ги стигне - се събуждаше...
И знаеше - сънувал е Смъртта,
пристигнала със цялата си нежност,
понесла малката им дъщеря,
да го спаси от безнадежност,
да му припомни, че е бил човек,
обичан и умеещ да обича,
че го очаква и не е далеко,
на следващия път ще го повика,
той безрезервно ще се отзове,
ще хукне като луд към нея
и мъничкото им дете
по ангелски тогава ще запее,
като любов, като съдба,
преминала отвъд живота
и прошката, и горестта.
Любов без граници и похот.
Не помнеше вкуса на любовта,
навярно сам поиска да забрави.
Но виждаше насън кола,
а в нея тя с детето - здрави
и живи, той не е пиян,
той вече капчица не близва...
Шофира весело натам,
където можеше да стигне.