автор: RockAround_theC_l_ock

...дано да ви усмихна „сряда”- та

Всички – ангели сме... Или – дяволи.
Всички – ту добри сме, ту сме лоши...
Всички знаете, но сте забравили,
че ни има – малки въшчици... кокоши.

Е, понякога ни случва – не очаквано
сме в казана – в Ада! Там, на супа
ни варят... Ала не се оплакваме –
Господ – все въшлясал... И – нацупен!

Чудите се – а какви сме „ангели”?
Пак сме въшки... Само че сме „пучи”!
По-напудрени сме, носим пандели;
от местенца сладострастни – смучем...

...и пазачи сме – на портите към Рая,
че едни, корави,... там се вмъкват!
Но омекват, ‘щото винаги накрая,
по нахапем ли ги – пискат. После – млъкват!

Ще си кажете: „Какви въшливи работи!”
‘ми, животът е такъв – въшлив и скучен!
Затова – и ангели да сме, и дяволи –
важното е кръв да има. И – да смучем!


Бой..Боев, 2017