автор: lubara

Преди няколко дни разбрах защо не бях виждал моя колега Митко музиканта вече две години и половина. Аз смятах, че е заминал в чужбина, каквито планове имаше, заедно с жена си и с трите си деца.

А той бил отлетял по-далече. Бързичко станало, тези дни трябвало да навърши петдесет...
Моят приятел от детските години пък, наборче, от година и половина се мъчи като грешен дявол. А винаги е имал големи, дори мнооого големи амбиции. И сега какво, толкова е зле около него, че чак недоумявам как допусна всичко това...
Преди месец си казах, този писател и поет с големите амбиции, защо не го виждам да се обажда във Фейса. С. Х., отивам на профила му и какво да видя, от два месеца е в небесните висоти. За десетина дни се пренесъл, направо изненадал мнозина, че и мене дори...
Та си викам, добре, че си нося новите дрехи, парите си не трупам в книжки и под дюшека / не, че ги имам/, амбициите ми са да се кача тази година за трети път на връх Купена, да поплувам на Каваците и ако може, да откъсна кило смокини от там, и най-много да отскоча до Брюксел при сина си.
Защото като гледам какви неща стават по белия свят, струва ми се, че нямам никакво основание да се оплаквам.
П.П. Дано след точно две седмици на Купена не вали, че иначе няма да е много приятно, като се катерча по него!

03.06.2017. Любомир Николов