Камъкът сряза стъклото.
Часовникът цъка - покой. Окаменяло насекомо
върху кварцов стрък
от прозорец.
Време е -
за спрялото време
в една рамка...
в един отрязък
от памет.
"да, камъкът е много силно същество с дълга памет..."
... и понякога остава да свидетелства, че е имало прозорец, и че винаги е съществувала агресията
... камъкът можем да го видим и като насекомо, буболечка, застинала върху стъклена отломка - древност, полазила нетрайност ;)
... Стоим прегърнати на прозореца, от улицата ни гледат:
време е да узнаят!
Време е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.