автор: traveller

Навярно играла със чужди звезди
и шарено тичала с цветни планети,
Луната се спусна, нощта победи
и в нощните клони на бряста засвети.

От нейните палави, късни лъчи
уплашена котка се шмугна в комина,
реката пенливо избра да мълчи,
дорде през снагата й светлото мина.

Оклюмал в съня си узрял слънчоглед
отрони две семки в трънливата нива.
Щурците мълчаха - беззвучен куплет,
във който цигулките плахо заспиват.

Стопила на мрака среднощния бяг,
поляла със жълто смълчаните къщи,
Луната се смее. До светло, без глас
на всички, които в съня си се мръщят.